Блог

Природата на туморите

2025-01-24T19:48:00+00:00

През февруари 1979г. германският лекар невролог Рике Герд Хамер започва необикновено научно пътешествие: да наблюдава възникването на туморните и ракови заболявания от близо.
Изхождайки от факта, че физическите процеси са контролирани от мозъка, д-р Хамер започва да анализира мозъчните томографии на своите болни от рак пациенти и ги сравнява с техните лични истории. Това, което го кара да предприеме тази стъпка е фактът, че след загубата на сина си, самият той e диагностициран с рак на тестисите.
Откритията му са потресаващи. Когато преживяваме неочакван емоционален стрес, „конфликтния шок“ повлиява област в мозъка, която е програмирана да отговаря с точно определен тип дистрес. От клинично проучени над 40 000 случая, той установява, че когато мозъкът получи въздействието, което е ясно видимо на скенер, органът или тъканта, управлявани от засегнатата мозъчна област, също реагират. В зависимост от точното естество на конфликта, органът отговаря с клетъчен растеж или загуба (стопяване) на клетки.

Пример 1: рак на белия дроб.
Нашите дробове съдържат милиони алвеоли (тънки въздушни мехурчета), които регулират дишането и следователно- снабдяването на тялото ни с кислород. Д-р Хамер открива, че типът конфликт на алвеолите е „страх от смъртта“, защото на биологичен език смъртната паника означава невъзможност за дишане. В момента, в който се случва смъртната заплаха (например диагноза- „смъртна присъда“), заплаха за съществуването, клетките на алвеолите незабавно започват да се размножават, формирайки белодробен тумор. Туморът ще продължи да расте, докато е активен смъртния страх.
В противовес на традиционното схващане, размножаването на белодробни клетки не е безцелен процес, а има своето биологично и напълно логично обяснение, а именно: да изпълни капацитета на дробовете и по този начин да оптимизира възможността на организма за оцеляване. (Всички програми в подсъзнанието са насочени към оцеляването!)

Пример 2: рак на гърдата
Ако жена преживява емоционално „конфликт тревога“ за здравето на детето си, тя ще развие рак на млечната жлеза на лява гърда. Биологична цел: страхът за детето отключва в майчинския инстинкт нуждата да се увеличи капацитета на клетките, които евентуално могат да дадат храна/живот на потомството. При жени левичари, съответно ракът се формира в дясна гърда (определя се латералността: дясната половина на мозъка управлява лявата част на тялото и обратно; винаги има кръстосване на връзките от мозъка към органа).

Пример 3: Рак на дебелото черво
Конфликт „Не мога да смеля“, „Не мога да пусна“, възникващ и преживяван в мозъчния ствол. Това е най-стария в еволюцията дял на мозъка и отговаря за едни от най-древните конфликти, еднакво приложими за животни и хора. Засяга цялата храносмилателна система. Но докато при животните залъкът, който не могат да смелят е реално заседнала кост, „несмилаем залък“; то за хората той е образен: засяга теми като финанси, дялове, работа, загуба на позиции. Предизвиква същите емоции и активира разрастване на клетки, докато конфликтът е активен. Едновременно с това започва размножаването на туберкулозни бактерии (ако в организма е налична поне 1 такава, което в природата се смята за даденост), които ще са необходими на по-късен етап за лечебната фаза- разграждането на тумора, след като конфликтът бъде разрешен. Биологичната цел на туморът е да осигури достатъчно храносмилателен сок, който да разгради големия залък и да спомогне за неговото придвижване по червата. В момента, в който залъкът премине (или човек се успокои), туморът се разрушава от наличните вече бактерии, защото те нямат вече смисъл.
* В медицината това се нарича злокачествен тумор. Но в природата няма нищо злокачествено, всяка клетка и бактерия имат своите функции и смисъл!
Понеже дебелото черво се разделя условно на 3 части: сляпо, ободно и право черво; то съответно биологичните конфликти са: „Неприятен, несмилаем гняв“, „ Коварен, нечестен, мръсен конфликт“ и „Гнусен, срамен конфликт“.

Пример 4: рак на шийката на матката
Контролиран от главния мозък, туморът протича не в активна, а в лечебна фаза. „Невъзможност за съвокупление“ или невъзможност за забременяване, страх от евентуална фригидност и липса на потомство. Тези емоции предизвикват конфликта, който в животинския свят е аналогичен, но и по-буквален- невъзможността на женския индивид да остави потомство. Това предизвиква загуба на тъкан в шийката на матката, с биологичната цел матката да бъде по-широка и лесно достижима. При разрешаване на конфликта (забременяване или успокояване на човека по тази тема), за да бъде възстановена загубената тъкан, настъпва възпаление придружено с нарастване на клетки, диагностицирано като „Рак на шийката на матката“. Когато тъканта бъде възстановена е ред на лечебната фаза: излишното отново се разгражда, докато остане само здравата тъкан в нейното нормално положение. Растежът на клетки спира, появява се кървене. Следва подуване на лигавицата на коронарните вени и около месец по-късно индивидът може да преживее криза с остър инфаркт на дясното предсърдие (погрешно разбран като белодробна емболия), но това е знак за излекуване и възстановяване на всички засегнати органи по веригата!

! Горепосочените примери безспорно са тествани и доказани в клинични условия !
Тъй като излекуване може да има само след разрешаването на конфликта, ГНМ се съсредоточава върху определянето и разрешаването му. По време на лечебната фаза целият организъм претърпява процес на възстановяване и оздравяване. В случая с белодробния рак, в момента на разрешаване на „смъртния страх“, туморът спира да расте. По време на лечебната фаза туморът се разрушава от специални микроби, които са кодирани по време на еволюцията да правят точно това: туберкулозните клетки се активират, за да разградят секрети, често придружени с кръв. Това състояние често се определя клинично като белодробна туберкулоза. Ако тези полезни микроби не са налични в организма, туморът се капсулира и остава на място. Един обикновен преглед може да открие тези белодробни възли и шокът от диагнозата да предизвика нов рак.
* Еднозначно се прилага и за туморите на дебелото черво, бъбреците, ректума, простатата, матката или млечните жлези.

Докато органите, управлявани от стария мозък (като бял дроб, дебело черво, бъбреци и млечни жлези) образуват тумор по време на активната фаза на конфликта (стреса),
а се чистят по време на лечебна фаза;
обратното се отнася за органите, управлявани от главния мозък: яйчници, тестиси, шийка на матката, бронхи, ларингс, кости и лимфни възли.
Тези органи отговарят на конфликтите със загуба на тъкан;
както е видно например при некрозата на яйчник или тестис.
И отново: тъканните промени не се случват произволно, а поради строго определена биологична причина и организация на мозъка.
В момента, в който се разрешат съответните конфликти, тъканта, която е била изгубена чрез улцерация (разграждане на клетки) по време на активната стрес фаза, при лечебната фаза започва да се запълва и възстановява с нови клетки. По това време, ако се направи изследване, се откриват тумори на яйчниците и тестисите, рак на шийката на матката, карцином (рак) на бронхите или лагингса, лимфом (рак на лимфната система); както и различни видове сарком (вид агресивен рак). Според традиционните медицински стандарти, тези тумори се определят като злокачествени (забелязва се натрупване на ракови клетки на място, където е имало загуба на тъкан; съответно те не са излишни за съответната тъкан и не могат да бъдат махнати). Реално това са лечебни тумори и част от тях изчезват по време на лечебния процес (дори изглеждащи като натрупана туморна маса, отново се разгражда излишното в края на процеса).

ГНМ предлага биологичен критерий, който класифицира туморните образувания съгласно природните закони. Откритията обясняват защо отделни клетки внезапно започват да се размножават, защо е на конкретна част от тялото и от коя област на мозъка се контролират. Съответно могат да бъдат разрешени и излекувани. Стандартната медицина разглежда органа като отделна част и поради невъзможността да разпознае двете фази при всяка болест, тя определя рака като побеснели, вилнеещи клетки, които ако не са възпрепятствани от химиотерапия, облъчване или операция, евентуално биха убили организма, без да имат обяснение ЗАЩО.
В резултат на този догматичен възглед, думата „рак“ сама по себе си е станала синоним на безнадеждност, страх и отчаяние. Обширните проучвания на ГНМ показват, че стандартната класификация на туморите като „доброкачествени“ и „злокачествени“ става излишна.
Природата не произвежда нищо злокачествено. Природата винаги се стреми към оцеляване и развитие!
За това е много важно за всеки пациент, диагностициран с „рак“ да знае какво точно представлява това „заболяване“ и да не се плаши. Емоционалната реакция при диагнозата може да повлияе пагубно лечението, защото емоцията на страх за организма е нов конфликт, който поставя пациента в животозастрашаваща ситуация, отключвайки нови процеси в тялото с цел защита. А твърде високото ниво на паника, отрицателни емоции и наличието на нови „конфликти“ е това, което реално натоварва организма, той не може да се справи с лечението и в резултат- се стига до влошаване на състоянието или смърт.

Видове терапия

2025-01-22T12:15:25+00:00

Човешката психика е едно от най-сложно устроениете елементи в еволюционния етап на развитие. Тя е на различни нива и слоеве, според степента на осъзнаване на всеки един човек. Има съзнателно и подсъзнателно (несъзнавано) равнище, което се изучава от специалисти в тази област. Основните инструменти, с които си служи психиката и елементите, с които тя прави връзката и контрола върху тялото- са емоциите. Изучавайки тези инструменти, сложните връзки между ума, тялото и поведението, всеки психолог използва различни методи за разкриване и подпомагане на човека, така че той да разбира и развива своята личност по-успешно и да постигне здраве, баланс и удовлетворение. За това в психологията с течение на годините се развиват и установяват различни видове терапии, според своята насоченост и подход:

> Ролята на психотерапията
Психотерапията е подход, подобен на консултирането, който изследва личните проблеми на човек в дълбочина, като цели поведенческа и личностна промяна чрез споделяне, анализиране и осъзнаване. Нейният основен фокус е върху споделяне и осмисляне на емоциите и неосъзнатите мотиви зад поведението, които човек чрез споделяне и поглед с помощта на специалист, да може да проследи в своето минало, осъзнае и промени чрез различни подходи и осъзнати действия. Терапевтът изследва всички стресиращи събития в миналото на клиента, за да може да помогне на човек да разбере по-добре себе си и промени отношението си към живота. Може да използва различни техники или методи като морална подкрепа, внушения, анализ и хипноза. Да дава определени задачи за размишление или промяна в навиците и поведението. Често се търси състоянието на катарзис, при което несъзнателни конфликти излизат на съзнателно ниво и човек преживява бурни емоции, след които обаче неговият мироглед се променя.
Психотерапията е класическа терапия, стъпваща на разговорите, наблюдението, анализа и осъзнаването на себе си и собствените си модели на поведение. Тя е продължителен процес, насочен към самопознание и разбиране, осъзнаване и промяна.

> Психоанализа
Набляга на несъзнателното, подсъзнанието. Дългосрочна и интензивна терапия, която търси скритите мотиви и емоции зад поведението, несъзнателните убеждения и желания, които човек е потиснал или не познава. Работи с по-дълбоки структури на личността, които човек често не познава или дори намира за неприемливи, но въпреки това му създават вътрешна борба и дискомфорт, също блокажи в поведението и изразяването на себе си в живота. Разследва се психичният живот: сънища, фантазии, спомени и мечти или дори страхове.

> Когнитивно поведенческа терапия (бихейвиоризъм)
Подход, изграден върху твърдението, че начинът ни на поведение произлиза от начинът ни на мислене. Разглежда различни ситуации и реакцията към тях, като търси дисфункционалните модели, негативни интерпретации и прогнози, които човек си е изградил. Целта е осъзнаване на мислите и отношението на човек към живота и различните сфери в него, и тяхната промяна към по- градивни, позитивни. Има образователна цел, защото учи човек сам да наблюдава себе си, да се учи на нови модели на поведение, отношение и да избере друга гледна точка във всяко отношение. Поведенческата терапия цели промяна на отношението и подхода, промяна на емоционалното състояние и друг подход, въз основа на който да се постигне равновесие и стабилност, по-добро възприятие и справяне със ситуации.

> Гещалт терапия
Подход, който разглежда човек като общо цяло от ум и тяло, емоции и физика и набляга на сегашният момент. Насърчава приемането на себе си като сбор от минало, опитност, желано АЗ- бъдеще, потребности и мечти, тук в настоящия момент. Дава значение на всяко чувство, като набляга на приемането, разбирането и търсенето на смисъл и причина за всичко, без да се променя или заличава нищо. Фокусът е „Тук и Сега“, като се дава значение както на всяка емоция, която се разглежда и осъзнава, така и на физическите усещания и симптоми, които също имат свой смисъл: тялото не лъже! За разлика от психоанализата, не се търси „Защо“, а „Къде, как?“. Подкрепя личността в нейните нужди и реакции, като смята че всеки човек е експерт в собствения си живот и за всичко, което му се случва си има причина. Често се провежда групово.

> Арт терапия
Метод на изразяване с помощта на изкуството. Може да включва различни методи като фотография, поезия, рисуване, танци, скулптура и др. Базира се на тезата, че когато човек е в състояние на творчество, той проявява най-висшето от себе си, умът е в покой и тогава е безпрепятствен потокът на енергия. Може да бъде осъществено самонаблюдение на емоциите, успокояване, фокусиране в покой и осъзнаване. Провежда се както индивидуално, така и групово.

  > Логотерапия
„Човек е способен да преживява страданието и да намира смисъл, независимо от обстоятелствата.“
               Виктор Франкъл
Логотерапията е насочена към търсенето на смисъл, което да даде сили на човек да преодолее всякакви трудности и изпитания, и съответно този смисъл да намали/успокои неговото страдание (Λογος- причина, смисъл, гр.) Търсенето на смисъла е първичната мотивация на логотерапията, при която всички стремежи са подчинени на волята за смисъла. А отговорът на това какъв е смисълът, може да се даде само чрез поемането на отговорност. Тя нараства от съзнанието за край (на всяко нещо, на живота; съзнанието за променливост). Смисълът може да бъде открит в света, само в контекста на отношенията ни с него. Целта на логотерапията е да научи човек да намира смисъл и да преодолява проявите на фрустрация и депресия. Да научи човека на свобода- да взема решения и избира живота си; но и поемане на отговорност за всичко това. Стъпва на духовното съществуване и изграждането на смирение, търпение и вътрешна сила.

   > Схема терапия
Съчетава психоанализа и гещалт терапия, като се търси корените за поведението в убежденията. Съзнателно насочена, тя разглежда способността на човека да приема абсолютно всичко от семейството и средата и последствията от това. Учи на самокритика, анализ и промяна на вярванията и разбирането. Убежденията, които контролират нашето възприятие и поведение, нарича модели или схеми, върху които се работи чрез приемане и анализ. Цели посрещане на основните нужди, като неефективното поведение се променя с подходящо и градивно такова. Работи с хронични проблеми и психични разстройства, които именно се получават в следствие на потиснати нужди и емоции. Дълъг процес, изискващ изпълняването на ежедневни поведенчески упражнения.

> Фамилна терапия
Насочена към семейството и търсенето на общите черти, сплотяването и впрягане на общи ресурси за една по-добра комуникация и ефективност. Разглеждат се отношенията и динамиката на всеки с отделните членове на семейството, търси се корена на проблема или невъзможността на някой от участниците да се справи с даден проблем. Търсят се съответствия с модела на поведение в предходно семейство или детството, изиграват се различни роли с цел по-добро разбиране на отсрещната страна. Често се прави групово, или и с двамата участници в една връзка/ семейство.

   > Психодрама
Подход, който разчита на разиграването на житейски събития или поведение, отколкото само на тяхното разказване. Ролята на психодрамата е чрез нея да бъдат разгледани и отработени модели на поведение в житейски ситуации и взаимоотношения, изследване на вътрешния свят, търсене на причина за дадено поведение/реакция и разпознаването на скрити емоции. Прилага се при проблеми в междуличностното общуване, невъзможност за изразяване, страхове и загуби. Често се прилага групово.

  > Позитивна психотерапия
Краткосрочна терапия, ориентирана към ресурсите, като тезата е, че когато човек загуби своята цялост и центрираност, се нарушава баланса на емоции, поведение и здраве. Обръща внимание на непреживените неща, търси потиснати емоции, нужди, чувства и желания. Стреми се към тяхното разпознаване, приемане и признаване, за да запълни цялостта и да настъпи спокойствие. Работи с окуражаване, целенасочени и/или провокативни въпроси, структуриране и изясняване на целите, желанията и възможностите, разширяване на мирогледа.

> Хипнотерапия
Провежда се чрез вкарване в транс- различно ниво на съзнание, при което човек достига до подсъзнателните модели, убеждения и вярвания, спомени и състояния. Целта е постигане на тета и алфа мозъчни вълни, подобни на сън или полусънно състояние, където достъпът до всичко несъзнавано е свободен. Освобождава от ограниченията на нормалната психика и преминава през съпротивите и бариерите на рационалния ум. Използва се като основна или допълнителна техника и работи с фобии, страхове, неконтролируемо и несъзнателно поведение, вредни навици паник атаки, стрес и ниска самооценка. Като краткосрочен метод, има временен ефект. При дългосрочна работа, може да се ползва като силна и мощна техника.

   > НЛП терапия
Нервно- лингвистично програмиране. Стратегия за организиране на идеи и действия за постигане на резултати, като се използва езика и силата на мислите и думите за ефективна комуникация и контрол на неврологичните процеси. Основна цел е разкриването на дълбоките структури на съзнанието, базисните модели и какво ръководи човека. Съгласува мислите с тялото, синхронизира мислите правилно, така че да бъде избегнат вътрешния конфликт и търси усещане за принадлежност към по-голямо цяло или цел. Използвана стратегия от напреднали терапевти, коучинг съветници и ментори по лично развитие.

> EMDR терапия
Десенситизация и преработка посредством движението на очите. Иновативна техника или терапия, използвана при психологически проблеми следствие на силен шок или стрес. При посттравматични преживявания следствие на катастрофи, инциденти и насилие, насилие в детството и др. Използва методи на двустранна стимулация, като по този начин посредством движението на очите стимулира зони в мозъка, които отговарят за преработката и съхранението на информацията. Целта е психическо освобождаване на стреса и улесняване на мозъка да се справи с преработката на преживяването. Използва се също от хипнотерапевти, комбинирано с други методи. Бърз и ефективен метод.

   > Констелации
Това е метод, който се използва в група хора под ръководството на психолог. Целта е практически да се покаже и разиграе поведението на човека спрямо неговата среда, като хората от групата често влизат в ролева игра на неговите близки. Така се дава възможност за по-ясното разбиране на различните роли, унаследени навици, социални умения и възможност за дълбочинно изследване на собствените емоции, травматични преживявания, отношение и очаквания. Метода е създаден от немския психотерапевт Берт Хелингер, който изследва човешкото поведение на база на законите за принадлежността, йерархията и собственото право на съществуване. Разглежда в пряк контекст умението за изразяване на личните граници, компенсациите, към които хората се стремят в живота си, за да запълнят дадени липси. Констелацията дава възможност на клиента да погледне себе си като страничен наблюдател и преработи своите стари емоции и отношения.

> Енерготерапия
Използва биополето на човека, насочвайки енергията по енергийните канали на тялото и в правилен поток. В тялото на всеки човек заедно с кръвта циркулира и чиста биоенергия. Тя е свързващото звено на всички клетки, комуникацията между тях и силата, която ги кара да работят или не правилно по своите специфични направления. Биоенергията е „лепилото“ на всяка клетка и всеки орган в нашето тяло, на невроните в нашия мозък. Правилно протичащата енергия снабдява клетките със сила, а кръвта- с кислород, за да могат клетките да извършват своята работа по предназначение. Енерготерапевтите са терапевти, посветени и изучили работата с тази енергия, съответно могат да я насочват правилно, така че организмът да може да се възстановява сам; или дори- развили своята в добро и голямо количество, да предадат и насочат към друг, осъществявайки намеса и лечение на друг човек.

> All Levels Healing- DragoTherapy
Както разгледахме по-горе, че всеки орган се разглежда по отделно, но е част от система, а системите правят общото цяло- организъм; така и аз разглеждам човека като общо цяло от единство, което може и трябва да се лекува и трансформира ЗАЕДНО. Човекът като физическо тяло (съставено от своите органи и системи, които за взаимозависими), психика (съставена от съзнание и подсъзнание, емоции и нива на осъзнаване), енергия (която също има своите различни слоеве и нива, разглеждани в източните култури като: етерно тяло, ментално тяло, астрално тяло; а също така и енергиите на земно ниво, които ни оказват пряко влияние или дори вмешателство в собствената такава) и душа (духовната и безсмъртна частица, или процент от нея, която е избрала този живот и определена опитност във физическо измерение). Моята способност да разчитам всички нива на съзнание и енергия, да общувам с всяко ниво на развитие ми дава възможността да предлагам различни услуги във всяка сфера: психика, физика и душа; и да лекувам и изчиствам, работейки с енергията. Да намирам взаимовръзките и отговорите за всеки проблем и всяко преживяване в живота, а заедно с това и неговото решение. Също така познанията ми и опитността, натрупана през този и минали животи ми дава по-обширен поглед, според който да мога да гледам на човека като единно цяло и да осъществявам терапия, която е единствена по рода си: лекувайки всяка част от единното цяло- ЧОВЕКА.

   > D&D Therapy
Това е терапия, провеждана и от двама ни: Драгомир (който разчита всеки проблем на подсъзнателно и духовно ниво и изчиства всеки блокаж или травма) и Диана (която работи с обединени познания и похвати от психологията, хипнотерапията, квантовата физика, чи-гун и Германска Нова медицина за воля, развитие и разгръщане на съзнанието). Терапия, в която можете да получите консултация и от двама ни, работейки и на съзнателно и на подсъзнателно ниво. Подходяща за всеки, който иска пълно оздравяване и промяна в живота си и иска съзнателно да се ангажира със своето развитие. За всеки, който иска не само да промени нещо в себе си и да се излекува, но и да се научи как сам да ръководи живота си и да се справя с трудностите. Как да привлича обстоятелствата, които желае, да бъде този, за който мечтае и също така как сам да сътвори живота, който иска да изживее. Терапията включва както изчистване на заболявания и блокажи (и тяхното тредотвратяване в бъдеще), промяна на убеждения, които саботират човека; така и усвояване на правилни модели на поведение, полезни знания, коуч тренировки за връзка със себе си, самостоятелно развитие, успех и реализация във всяка сфера от живота.

Терапия ГНМ

2025-01-21T16:41:31+00:00

Терапия D&DTherapy, стъпваща на основите на Германска Нова Медицина

D&DTherapy (Диана и Драгомир):
в нашия живот и нашата работа, базирайки се на опита и познанието, които сме натрупали, ние сме стигнали до заключението, че единственият начин да се лекуваме цялостно, без възвръщане на каквито и да е симптоми, е търсенето и премахването на първопричината за заболяването.
Когато тя бъде отстранена, нашето тяло няма вече основание да ни изпраща симптоми, нито да създава следващи или хронични заболявания. По тази причина, ние сме опознали принципите и процесите, през които минава тялото ни, за да се възстанови и се придържаме към основните закони от ГНМ, за да не пречим на това възстановяване. Точно обратното- ние се стараем ако е възможно да подпомогнем тези процеси да минат по-бързо.

Първа стъпка: Успокой се!
Страхът и стресът държат организма в стегнато състояние, готово за защита, понеже е заплашено неговото съществуване. В това състояние обаче организмът не може да провежда спокойно своите процеси и да стигне до разрешаване на конфликта. Цялата енергия бива изразходвана за биологичния инстинкт „Бий се или бягай“, който бива отключен при всяка емоция на страх. Имунната система по време на този режим не функционира! Съответно оздравителни процеси не могат да настъпят. Освен това, органите не могат да получат пълноценния ресурс от енергия, който им е необходим, понеже тя бива насочена единствено в оцеляването.

За пациента е необходимо спокойствие и доверие в собствените сили, за да може да даде на своето тяло ресурсите за възстановяване. Необходимо е той да разбира болестта си, процесите в организма и да осъзнава това, че за всяка болест си има причина! Необходимо е да познава процесите в тялото и истината за това какво се случва и защо. За да може да бъде спокоен и да позволи на собственото си тяло да пристъпи към фаза на лечение!

Втора стъпка: Осъзнаване
За да има енергия организма, която да използва за своето лечение, то мозъкът не трябва да изразходва такава! Съответно пациентът не трябва трескаво да мисли за състоянието си, а трябва добре да се запознае с него. Когато на мозъкът липсва информация, то той създава състояние на стрес, което е пагубно. За това осъзнатостта за процесите и търсенето на причината за тях са от съществено значение. Лечението и методите не бива да бъдат натрапвани на сила, ако те не резонират с вярванията и желанието на пациента. Той сам поема отговорността за своето здраве и живот и сам трябва да избере терапията, на която вярва и с която се чувства добре. Иначе всеки ресурс, нужен на тялото, бива изразходван напразно!

Трета стъпка:
При терапия, проведена при лекари, запознати с ГНМ, е важно да се определи латералността, за да бъде проследен правилно конфликта, създал заболяване. Това става чрез ръкостискане, за да се определи коя ръка е водеща и дава отговор на това кой дял на мозъка (противоположния) контролира процесите в тялото. Също така: определяне на хормоналния статус.

> При DragoTherapy се провежда сесия, в която пациентът споделя своите симптоми, както и съответно кога са възникнали или при какви обстоятелства. А Драгомир сканира и директно открива причината за всяко от тях на подсъзнателно ниво и открива вътрешният конфликт и емоция, която ги причинява. Това дава още по-точна информация от стандартните принципи, защото всеки човек е индивидуален в своите възприятия и емоции.

Четвърта стъпка: Диагнозата
За лекар от ГНМ е важно да открие при какви обстоятелства пациентът е разбрал за „болестта“ си. Защото при диагностицирането на ракови заболявания например, 40% от рутинните прегледи разкриват стари капсуловани тумори, които не би трябвало да се пипат.
Също така: при съобщаването на диагнозата могат да бъдат отключени други конфликти в пациента, като страх от смъртта или конфликт на самообезценяване, които активират други симптоми и пречат на лечението. Те трябва да бъдат разрешени незабавно.

> При DragoTherapy се уточнява дали пациентът ще следва класическите лекарски процедури или ще бъде осъществена терапия за изчистване на емоциите и разрешаването на конфликта. Не е желателно да бъдат провеждани двете едновременно по следните причини:

- При посещение на лекар, който НЕ работи с ГНМ, пациентът може да отключи текущи конфликти (страхове) във връзка с неговото състояние, също и прибързани изводи и диагнози, които ще трябва да бъдат допълнително изчистени, преди да се продължи към лечение на главното заболяване. Което много ще удължи хода на терапията. Не е проблем, стига пациентът да е наясно с това!

- Ако пациентът приема силни лекарства и антибиотици, то той прекъсва процеса на своето лечение! И тогава терапията по изчистването на причината със сигурност ще предотврати последващо заболяване (или метастази), но пък може да не окаже нужния и търсен в този момент ефект на физическо ниво. Например: кисти, миоми или тумори са натрупана излишна тъкан, която може да бъде разградена единствено с бактерии. При разрешаването на конфликта, създал това натрупване на тъкан, или изчистването му на психическо и енергийно равнище, то нужните бактерии за това се размножават скоростно, за да премахнат излишната тъкан. Настъпва инфекция. При класическата медицина пациентът (обикновено уплашен) отива с конкретното оплакване за инфекция при лекар, който от своя страна е длъжен да отговори на искането- да скрие симптомите. Изписва антибиотици, които убиват бактериите, симптомите изчезват, но туморът (или кистата) остават в тялото. Съответно, ако изчистването на първопричината е осъществено, пациентът няма да образува последвали тумори (кисти, миоми). Но въпреки това, заради липсата на бактериална инфекция, то той ще трябва да ги премахне оперативно.
(В някои случаи ГНМ оставя туморите на място, стига да не пречат на функционирането на важни органи в съседство.)

Пета стъпка: разрешаване на конфликта
Разрешаване на конфликта с участието и осъзнаването на пациента. Той сам трябва да пожелае и види кое е причинило усложнения в неговото тяло и защо. Неговото разбиране, промяна на отношението, пускането на минали случки и емоции и желанието за ново разбиване и промяна, волята за здраве и хармония на психическо ниво са от значение.

> При DragoTherapy: пълно изчистване на корена на конфликта и емоциите, които го придружават. Драгомир изчиства енергийно травмата, при което е възможно пълно възстановяване. Също така намира причината за нея и урокът, който от своя страна пациентът трябва сам да усвои, за да няма рецидиви. Ако пациентът не поеме своята отговорност да научи тези уроци и промени своето възприятие или поведение, то трябва да бъде наясно, че е възможно в бъдеще да се появят нови подобни проблеми, защото сам продължава да си ги създава. Работи се на всички нива: психично (емоционално), съзнателно (волево), подсъзнателно и физическо.

Шеста стъпка: лечебна фаза
При разрешен конфликт или изчистване на първопричината, пациентът следва да премине през лечебна фаза (тя не е задължителна за всички заболявания, но е обичайна за силно изразените физически симптоми, особено ако има натрупване на тъкан или загуба на такава). Лечебната фаза често се изразява с липса на енергия, умора, главоболие, грипна настинка, възпаление или инфекция, болка, висока температура, нощни изпотявания или невъзможност за заспиване. Докато организмът се справи с болестта и „изхвърля“ ненужното е неизбежно преминаването през такава фаза. Това показва, че конфликтът е решен и болестта си отива.

Тук е важно да се знае, че всеки симптом си има своето обяснение и функция.
Например:
кашлицата е полезна, защото води до изхвърляне на течности от белите дробове и е сигурен сигнал за пречистване.
Честото прозяване е признак на това, че процесът по изчистване/освобождаване от травмата/конфликта е в действие.
Световъртеж и ниско кръвно са признаци за изчистване на тялото от конфликтната тема; отдръпване на стреса и останалите емоции от клетките. Отпускане.
Възпалението е показател за наличието на бактерии, които НЕ бива да се убиват, защото те изчистват и възстановяват тъканите (факт, който не се споделя свободно от медиците е, че бактериите не се „хващат случайно“ от средата около нас. Те са непрекъснато в наличие и симбиоза с всеки жив организъм, вече са в тялото и биват активирани, когато организмът се нуждае от тях за своето пречистване).
Температурата е важна, защото нейното покачване е необходимо за убиването на излишните бактерии или токсини, и също така е ключът за рестарт на метаболизма. Лекарства за нейното смъкване се приемат само, когато нейното повишаване стига до живото-застрашаващо ниво.
Умората, болка в мускулите и липса на енергия също са временни състояния и неизбежни, те са показатели, че тази енергия бива изразходвана за пренареждане на подсъзнателните „тухли“, промяната се осъществява. За да се спомогне този процес, е необходима почивка, отпускане и при възможност повече сън.
Възможно е също липса на апетит, и съответно е добре пациентът да подпомага тялото си със здравословно хранене и доверие в процесите.
Обратното- ако има изострено чувство на глад, това също е следствие на процесите по изчистване- липсата на стари програми или травми се усеща като празнина, дупка, съответно глад.
Подпомагането на процеса следва да се задоволи този глад със здравословни и богати на витамини продукти, подкрепени с положителни убеждения, вяра в новите желани програми и позитивни емоции: радост, любов, благодарност, отпускане и спокойствие. Тези емоции ще запълнят празнините от изчистените стари травми, като по този начин страхът ще бъде сменен с увереност.

Съзнание срещу Подсъзнание

2025-01-21T10:26:10+00:00

Подсъзнанието е нашата несъзнавана част от психиката, която контролира живота, поведението и тялото ни.Седалището на нашите емоции, съхранява нашите спомени и е своеобразен творец на нашата действителност. Приема всичко, в което повярваме и запаметява всяка наша опитност, в която сме изпитали емоция. Най-отворено е през първите 7 години от нашето развитие, като попива всяка информация, която получава от околния свят, независимо дали е преминала през съзнателен филтър, или не. (Детето започва развитие на познатото ни самосъзнание след 3г., докато подсъзнанието е активно още във вътреутробния период и е отворено към всякакви сигнали, които вследствие създава като схема/модел.)
Подсъзнанието също контролира всички жизнени процеси в тялото и знае отговора на всички проблеми в него, защото… само ги създава! Например в него има причина за всяка болест, алергия, фобия, за всеки симптом, че дори за фактори като тънка коса, изкривен гръбнак, чупливи нокти, наднормено тегло или остър апетит за сладко. За всяка малка подробност има причина, която е в нашето подсъзнание! И микробиологията отдавна доказа факта, че не всичко е до гени, а до мисъл и среда. Защото всяка клетка съдържа алели (вариации, видове) на различните гени (например тъмнокосия има и ген на руса коса, защото в хода на поколенията със сигурност е имало член на рода русокос *генно инженерство*), но отключва само единия ген (обикновено доминантен).
Инстинктът за самосъхранение е основен закон на природата. Самосъхранението е и основна функция на подсъзнанието. Тя е първична и на нея стъпват всички останали модели, които вписваме в него, на база на нашата реакция и възприемане. Върху тялото не се проявява нищо, ако в съзнанието няма съответната нагласа за него.

Ако аналогично сравним психиката с компютъра, то НИЕ- нашето Съзнание, е този който работи с компютъра, отваря и затваря различни програми, работи с тях, а Подсъзнанието е Хард диска- целия потенциал и база данни, от който зависи ДАЛИ и КАК ще работи този компютър. В тази посока на сравнение, ако нямаме правилните данни, каквото и да се опитваме да направим; то няма да успеем без правилните програми.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Съзнанието обаче е не по-малко важно за живота на всеки и има сила и потенциал, който човек може да развие и използва в своя полза, стига да знае как. Защото съзнанието е единственото, до което имаме реален достъп сами, и което можем да осъзнаваме и коригираме със собствената воля. Най-достъпно е до нас и с потенциал, който не е развит, но… Има на къде! (Научен факт е, че мозъкът на човека използва 3% от своя потенциал. Само 3 % !!) За това, ако поискаме винаги можем да станем програмисти и да управляваме по-добре своите данни, с които да оперираме в живота!
Факт е, че на всеки 11 месеца изграждаме ново тяло! (Клетките на различните органи се делят и обновяват за различен период от време, като това варира от няколко дни, до няколко месеца.) Тенденциите на подсъзнанието са винаги насочени към живота.
Всеки жив организъм има енергийно поле= информация (подсъзнание). А базовите програми в него за поддържане на живота и оцеляване в неблагоприятни условия са в два режима: защита или растеж. Съответно свиване (при което органите заболяват от недостиг на енергия или за да компенсират дадена функция) и растеж (развитие, обновяване, оздравяване и получаване на енергия).
А съзнанието е филтърът за убежденията/внушенията, които допускаме вътре. Това, което чувстваме като вярно и правилно е кодът, който изгражда/реализира тялото.

В повечето време хората боравят със своето съзнание, на база на което взимат своите решения, създават планове и анализи в ума си, интерпретират средата и проектират бъдещето. За това и се идентифицират със своето съзнание и мисли. Но въпреки това, всички в своя живот забелязват, че:
-понякога извършват действия, за които не са успели да премислят и преценят;
- изпълняват заучени навици, дори когато не искат и им е трудно да ги променят волево;
- не могат да си обяснят дадени реакции и емоции, които понякога вземат контрол над тях, макар съзнателно да не искат това;
- разболяват се или имат странни симптоми, макар лекарите да не могат да диагностицират от къде, без да разбират защо и как;
- изпитват нужди и имат пристрастия, които изглеждат безсмислени и не винаги са в тяхна полза;
- привличат едни и същи хора или обстоятелства, което изглежда случайно, но от друга страна е твърде странна и нежелана тенденция;
- често не успяват да се справят с нещо или да постигнат конкретна цел, въпреки големите усилия и опитност, които влагат- сякаш нещо винаги пречи.

Това е ролята на подсъзнанието. То контролира нашите реакции, емоции, поведение, тяло, но и всичко това, което имаме или не и постигаме или не в живота си. И е в голяма степен необяснимо за нас, автоматично и често неподвластно на съзнателен контрол. И макар неговата основна функция е да ни защити, то често неговата логика и проявление се различава в голяма степен от нашето съзнателно мислене.

Защо е така и как да се справим с Него? Защо мислим едно, а реагираме и действаме по друг начин?
Защо това, което получаваме е различно от това, към което се стремим и за което сме положили усилия?
Следната таблица показва разликата между Съзнанието и Подсъзнанието и може да даде отговор на тези въпроси:

Съзнание Подсъзнание

5% контрол	95% контрол
Понякога е пасивно: по време на сън, шок, кома, силен стрес	Винаги активно; от преди раждането до края на живота
Действа организирано и последователно	Следва базисни инстинкти
Следва логиката	Следва емоциите
Борави с концепции и съждения	Борави с образи и метафори
Интерпретира получената информация	Приема всичко буквално
Критикува, преценява	Безкритично възприема нещата
Удобно борави с негативни конструкции	Не разпознава негативни конструкции; реализира само емоцията, дори да е нежелана
Възприема линейно времето и пространството	Възприема всичко ТУК и СЕГА в една точка, в един момент
Избягва вътрешно мълчание; работи непрекъснато	Предпочита и работи при вътрешно мълчание
Поддържа илюзия за контрол	Има пълния контрол над организма, въпреки че стои на заден план
Нуждае се от усилие и воля, за да изпълнява функциите си	Притежава естествени лечебни механизми и спонтанно изпълнява функциите си
Създава АЗ-концепция на база история и възприятие: Его, спрямо което реагира на средата	Няма АЗ-концепция, едно цяло с тялото; реагира спрямо предишен опит и запаметени емоции

Ето защо, на база на познанията за работата на тези две нива на психиката, на база на опитността на много психолози по света и изследвания; както и по- горе описаната таблица, можем да изложим и следните факти за Подсъзнанието:

> Подсъзнанието възприема всичко
още от утробата: емоции, поведение, мисли, усещания, енергията на средата наоколо. Все още няма изграден филтър (съзнание), който да пропуска определени вярвания и модели или да ги спре. Но все пак на подсъзнанието са необходими модели, по които да функционира, за да може да оцелее и по които да моделира нашето тяло. За това то попива абсолютно всяка информация от средата, в която се намира и най-вече от човека, който ни отглежда, и с когото сме в тясна връзка. Околната среда и енергии са неговата база, всичко налично се използва за изграждане на базисни модели.

Така се формират основното поведение и светоусещане:
- нежеланото дете попива емоции и отношение от своите родители, които в бъдеще формират моделите: „Аз нямам право да съществувам“, „Аз преча и нямам право да се заявя“, „Никой не ме обича“ и т.н., които обуславят поведение на пасивност, депресия, бягство и затвореност от хората; липса на мотивация и действия в живота; липса на воля и усилия, съответно успех; невъзможност за изразяване, заявяване на лични граници, самоуважение и др. Индивидът остава блокиран, нереализиран и смачкан цял живот, в пасивно поведение и зависимост от другите.

- стрес, страхове и финансов недоимък. Детето, попило тези усещания и поведение от родителите, израства с модели на: постоянна тревожност, неувереност, депресия и малоценност. Водещи до чести здравословни проблеми, липса на енергия и жизненост, действия и решителност. Модели на недостиг, които водят до развитие на мании, прекомерност в търсенето или „складирането“ на предмети или конкретни преживявания. Например: гладът води до развиване на хранителни разстройства; липсата на дрехи или играчки води до синдром на Плюшкин, забраната за игра и смях води до развитие на мании и прекомерно търсене на удоволствия; домашното насилие (дори да е само върху майката) води до пасивна агресия и развитие на психози, мазохизъм и извратени желания и др.

- липсата на внимание, пропуски в откликването на първичните нужди (бебето плаче, но не получава отклик, няма кой да го нахрани или стопли веднага) водят до модел на поведение, в който през целия си живот индивидът смята, че света е труден, студен, тежък. Не умее да се доверява, да се отпуска и да получава. Съответно така и не надраства режима на оцеляване и често боледува, също така и привлича трудности в живота си, постоянни проблеми и неуспехи. Всичко постига с огромни усилия и тежък труд. Никога не създава здравословни отношения и винаги е в липса и нужда, неспособен да даде.

> Открито дори, когато има филтър
Дори, когато се завърши развитието на съзнанието и самоконтролът, служещи за филтър на убежденията и програмите, които постъпват в подсъзнанието, индивидът продължава да приема програми, които не винаги съзнателно избира и желае.
Това се случва по няколко причини:

- на нивото на развитие на нашата общност, все още не се предава в поколенията знанието за това кое ни управлява, че реално можем и имаме право на избор кое да приемем и кое да отхвърлим, и съответно как става това. Не се дава свобода на подрастващия и право на личен избор; няма необходимата грамотност и отговорност за това колко е важна неговата психика и как се формира тя; и също така детето да бъде възпитано по същият начин като неговия родител остава задължително условие, без мисъл от страна на възрастния дали това е правилно и до колко е успешно то.

- всичко, което бъде повтаряно достатъчно дълго, преминава през филтъра на съзнанието. „Повторението е майка на знанието“- това е така, защото повторно чутото, преживяно, прочетено или направено сформира нови мозъчни връзки и те автоматично затвърждават познанието в подсъзнателната система. Така се сформират и така наречените навици.

> Езикът на подсъзнанието са емоциите.
Всичко, което е преживяно с голяма емоция се запечатва автоматично, преминавайки през филтъра на съзнанието. Това е така, защото съзнателната мисъл няма енергия, през съзнанието могат да минават хиляди мисли на ден, които не винаги имат значение. Но емоцията е много по-силна и има мигновено въздействие. Така се сформират травмите, алергиите и вярванията: емоцията дава сила на мисълта или преживяването и се запечатва в подсъзнанието, заедно с всички придружаващи фактори: в каква среда, обстановка, мирис, вкус или звук, всички елементи. Съответно ако емоцията е била неприятна за индивида, с цел да ни предпази от повторна такава, подсъзнанието реагира с дадени симптоми или поведение при всеки следващ досег с някои от елементите на конкретната случка.

> Липса на линейно време:
Подсъзнанието пази всички спомени и модели, на база на които живее, реагира и моделира съществуването на индивида сега- в настоящия момент. Макар за съзнанието дадено събитие да е отминало или забравено, дори често да липсва в съзнателната памет (защото се е случило преди раждането например, когато самосъзнанието още не е развито), то за Подсъзнанието, запазило случките и елементите от тях в своите архиви, те са все още валидни. Те са вече установени модели, по които се осъществява живота, независимо от времевата линия. Те са налични и текущи, без значение дали за индивидът са отминали.

> Подсъзнанието е винаги активно,
но най-достъпно при отсъствие на съзнателна дейност. Съзнанието е филтър, защото когато индивидът чува или чете нещо, има изборът да му повярва или не. Ако не отдаде емоция и значение, може да отхвърли доброволно информацията, която постъпва. Но когато съзнанието е фокусирано само в една дейност, или е доста отпуснато и работи на ниски честоти (физическа дейност, липса на анализ или дори медитация), то пред подсъзнанието няма наличен филтър: постъпва и се запечатва всяка информация от външния свят. Ето защо, рекламите например се използват с познанието за тези принципи: докато човек бели картофи, яде пуканки, отпуснат пред телевизора или шофира, съзнанието е на ниски честоти, няма активна мозъчна дейност с анализи, концентрация и филтри, то информацията, която чува автоматично се запечатва на подсъзнателно ниво и обуславя бъдещото поведение и предпочитания. Това е принципът на хипнозата.

> Сънищата:
по време на сън мозъкът работи на много ниски тета или делта честоти. Това означава, че няма съзнателна активност и филтри, а подсъзнанието е много отворено. В такъв момент най-силно и лесно възприема внушения, дори фини енергии от околния свят. То продължава да е активно, като неговият контрол е жизненоважен: някой трябва да поддържа функциите на белия дроб, сърцето, метаболизма. Също така преработва постъпилата през деня информация и емоции: кое е силно и се запазва, с каква програма от миналото се свързва и кое е без значение и отпада (като значението се придава не от съзнателните ни предпочитания, а от фокуса и емоциите, които са вложени). В това се изразяват сънищата- те показват по един образен начин преживяното: какви са страховете, мечтите, желанията, притесненията и др. Значението на сънищата се разглежда с езика на подсъзнанието- образ, метафора, аналогия. Какви връзки се правят с миналото, как вътрешно човек възприема нещата, какво е потиснал, забравил и т.н.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Подсъзнанието е една необятна територия, която няма как напълно да разберем и контролираме със съзнателния ум. Но то е нашето хранилище на всичките програми, които ни управляват тялото и живота. За това е необходимо да познаваме принципите на работа и логиката на нашата несъзнателна част от психиката. Както и разликите между нея и нашето съзнателно мислене.
Следните примери са често срещани и ярко показват тези разлики:

- Съзнателно всеки човек иска да бъде здрав. Но тогава защо боледува тялото? Няма състояние, в което да се осъществява даден процес, без това да е по някакъв начин изгодно. Имате нужда от почивка, но не можете да заявите това на шефа си и не предприемате действия да си я осигурите: подсъзнанието следва силната емоция- нужда от почивка. За да ви предпази от изтощение, ви създава грип или болест, при което нямате друг избор, освен да останете вкъщи на легло.

- Не можете да заявите границите си пред авторитети. Подсъзнанието ви привлича и създава конфликтни ситуации, които да изкарат от релси вашето емоционално състояние и да избухнете, така че най-после да можете принудително да се заявите, за да ви олекне. Или ако и тогава не го направите, то създава болест, която е пряко свързана с темата, така че от отчаяние и нужда да бъдете отново здрави, да преодолеете себе си и да се научите да заявявате своите граници.

- Много силно искате да избягате от дадено задължение, не ви се ходи някъде, но… сте твърде подвластни да робувате на чувството за дълг и мнението на другите. Подсъзнанието, за да съхрани здравето ви отново следва силната емоция (в случая на отрицание, което приема за заплаха) и съответно блокира краката ви, така че и да искате, да не можете да отидете там, където не искате.

- Или толкова силно се страхувате от успеха, поради страхове и вменени убеждения, че за подсъзнанието страхът е идентичен на оцеляване: за да оцелеете, значи трябва да блокира всички пътища на успех. Някои хора вярват, че ако са успешни, ще бъдат длъжни да издържат всички близки около тях, а това би било голям товар. Или ще загубят приятели, което ще ги остави в самота и липса на подкрепа. Или че успехът се свързва с тежък труд, който не могат да понесат. Или успехът се асоциира с кражба, нечестен път и лъжи- и тогава, ако човекът вярва за себе си, че е честен човек, успехът автоматично се изключва за него. Това може да се изрази от подсъзнанието по много начини: ако успеха ви зависи от ръцете, ще ви блокира ръцете чрез заболяване, болка или дори травма и счупване. Или ако успехът зависи от дадени хора, ще привлече раздяла или конфликт с тези хора, за да попречи на комуникацията с тях. Ако успехът зависи според човек от късмета, то подсъзнанието му ще предизвиква постоянни препятствия и неволи. Ако успеха зависи от дадено интервю, то ще стане така, че човекът да не успее да отиде на това интервю и т.н.

Във всяко нещо, всяка ситуация в нашия живот, във всички взаимоотношения, събития и поведение в нашия живот, главна роля има подсъзнанието. То реализира всички убеждения, които има. То прави видно това, което е програмирано вътре, макар не видно за нас. Ние живеем не живота, който искаме съзнателно в настоящия момент, а именно живота, който е програмиран в нашата дълбока същност. И макар не винаги да го разбираме, то ние изживяваме реално това, което вече имаме. За това имаме отговорността за всички свои преживявания и живеем това, което сами създаваме.

Ролята на Терапията

2025-01-21T09:56:52+00:00

Терапията е лек за душата, разрешаване на психични и емоционални проблеми с помощта на компетентен човек.
Терапията няма статут на лечение. Но е предпоставка за такова.
Терапията поглежда в човека отвъд неговото физическо тяло, разнищва същността на живота и корена на всички проблеми.
Терапията не е ВЪЗдействие на сила или въпреки волята на човека. Терапията е помощ и ВЗАИМОдействие.
Провежда се от омпетентен специалист, познаващ и умеещ да работи с психиката на човека,
желаещ да подобри живота си, да разреши проблемите си или отстрани пречките по пътя си.
Терапията е процес.

Ние сме многоизмерни същества. Но какво означава това?
Едно цяло, съставено от части.
Отделни системи в нашето тяло изпълняват различна функция: отделителна, полова, дихателна, кръвна, костна система и др.
Отделните системи имат различни органи, всеки специализиран в дадена задача: сърце, за което ходим при кардиолог.
Полови органи, за които ходим при гинеколог, отделителна система, за която ходим при уролог или нервна система, за която ходим при невролог и т.н.
Въпреки тяхното различие и специфика обаче, те не могат да работят по отделно. Те винаги работят заедно и в синхрон, изпълняващи една обща, по-главна задача: да поддържат живота и равновесието в човека.
Отделните системи, колкото и да бъдат разглеждани, изучавани и дори лекувани по отделно,
работят единствено и само, когато са заедно.
Още от зората на сътворението, те се събират заедно, създавайки изобщо по-сложният организъм: ЧОВЕКА.

Както лекарите работят изцяло на физическо равнище, така терапевтът работи на психическо.
Психиката също има своите отделни части: съзнание и подсъзнание.
Различните видове терапия използват различни методи и наблягат на различни сфери от нашата психика, но тяхната цел е една: да намерят коренът на проблемите, да се справят с отрицателните емоции и намерят смисъла на живота. Да подпомогнат неговото развитие, успешното справяне с трудностите и изграждането на една стабилна основа и равновесие.

Значението на психологията, независимо от своето развитие и области, в основата си е едно:
наука за ДУШАТА (ψυχη- душа, гръцки език).
И е факт, независимо от вярата на всеки един човек, че във всяка ситуация и във всяко едно физическо състояние или преживяване, в основата на всичко лежи вътрешното усещане на всеки един човек. Преживяването, смисъла.
То е индивидуално за всеки един.
И колкото и съвременния свят да неглижира чувствата; да се предава от поколение на поколение тезата, че те трябва да бъдат потискани, пренебрегвани и дори заличени, всеки човек знае, че има собствени уникални чувства. И те са нещото, което сътворява личния му живот, личното възприятие и му дава силата да се справи (или не) с живота в най-тежките и непреодолими ситуации. Психиката (макар това да не е точно душата) и начинът на нейната работа определят нашето възприятие за света и способността ни да се справим с него. Психиката е командният център, от който зависят възприятията ни, емоциите ни, химичните процеси в тялото ни и следователно здравето ни. За това психиката, макар да има съзнателна и несъзнателна част, нива на осъзнаване и различни области, то тя е едно цяло, от което зависи нашият живот. И не е по-малко важна от физическото тяло. Защото както то не може да съществува без дадени органи и те са зависими едни от други, а частите образуват цялото; то така и психиката ни е част, синхронично работеща и взаимодействаща с тялото (даже е негов команден център) в един общ организъм- нашата самостоятелна личност.

Психика и физическо тяло = единен организъм = АЗ съществуване.

Това е базисен факт, който всеки човек забравя. Най-голямо внимание се отдава на физическото тяло, забравяйки, че главната връзка и контрол на химичните процеси в него се дължат на мозъка и неговите връзки. На психиката, нейното възприятие и работа. Когато се говори за гени и среда - да, те имат своето значение. Но живота еднозначно ни показва, че при едни и същи гени и при една и съща среда всеки човек развива различни заболявания, различни фобии, алергии и съвсем различно поведение и живот. Което доказва факта, че личностното развитие на психиката и възприятията (които са единствените индивидуални характеристики на всеки индивид) играят водещата роля при развитието на човека.

За това е изключително важно човек да се грижи за своята психика повече,
отколкото за своето физическо тяло.
От една страна, защото физиката е зависима и контролирана от психичните процеси;
а от друга- защото физиката е преходна и смъртна, съзнанието – НЕ.

Психиката - особено съзнателната част от нея е също тази част от общо цяло,
която е най- близка, единствено възможна и достъпна за развитие и работа.
Над околната среда и физическия свят нямаме контрол и не можем да приложим воля,
но върху собствената си психика и осъзнаване - имаме такава!
За това тя е единственият ключ към промяна на нашия живот, до който имаме какъвто и да е достъп.
Единствената сфера, върху която можем да упражним влияние и промяна.
Именно за това ролята на терапията е не просто важна, а задължителна за всеки,
които иска повече от себе си, повече от живота, повече от тялото си.
За всеки, който иска да има, да постига, да бъде здрав и да се развива.
Задължителна за всеки, който иска да има контрол над собствения си живот и сам да избира какво да преживее.
За всеки, който не се чувства добре и иска да промени това. Защото всичко опира до това: как се чувстваме.