D&D Therapy
Тук може да се запознаете с основите на Германска Нова Медицина - какво представлява тя и на каква основа стъпва.
Науката, която доказва взаимовръзката между психика и тяло, между емоция и последвала химична реакция. Науката, която описва естествените биологични процеси, давайки ни яснота за това как функционираме и от какво зависи нашето здраве.
ГЕРМАНСКА НОВА МЕДИЦИНА
Доктор Рике Герд Хамер е германски невролог, роден през 1935г. Специалист Вътрешна медицина, преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген, Германия.
Лекува болни от рак.
Когато синът му Дирк е убит, самият той заболява от рак на тестисите, при което започва да изучава и документира връзките между психика и органи.
Създава така наречената Германска нова медицина.
Той е единственият лекар, доказал научно, че всяко заболяване произхожда от шок или травма, неразрешен вътрешен конфликт.
Неговият труд не може да бъде отречен от научната общност, за това е достъпен, макар и не обществено. Но не може да бъде и световно признат, защото „Няма приложение“ - казва СЗО.
Уволнен от работа и осъден, защото нарушава правилата на конвенционалната медицина и застрашава най-голямата индустрия в света - Фармацевтиката.
Въпреки това, си струва да разгледаме накратко неговите открития.
Д-р Хамер потвърждава експериментално и документално (скенерни снимки) своите открития и лекува над 40 000 пациента, сред които раково болни. Създава схема и учебник за медиците. Проучванията му са в пълно съгласие с естествените закони на ембриологията и логиката на еволюцията.
Идентифицира инфекциозните и раковите заболявания като естествени биологични спасителни мерки на организма; а не - да го унищожат. Опровергава възгледа, че болестта възниква по случайност, или в резултат на грешка на природата.
Така наречените „болести“ не са резултат от неизправност или злокачественост на организма, а по-скоро една смислена биологична специална програма на природата СБС, създадена да подпомага индивида по време на емоционални и психически страдания.
Всичко в природата има своя смисъл. Нищо не е болно.
Когато се случва неочакван конфликт, шокът (стресът) оказват влияние на специфична област в мозъка, като причиняват поражение (огнище на Хамер), което се вижда на скенер като набор от ясни концентрични окръжности.
Клетките на мозъка, които получават въздействието изпращат биохимичен сигнал на съответстващите клетки в тялото (както се знае, всеки дял на мозъка отговаря за конкретен орган и система). В зависимост от кой пласт на мозъка е получен шока - причиняват растеж на тумор, стопяване на тъкан или загуба на функция.
Специфични конфликти са свързани със специфична област в мозъка. По време на еволюцията всяка област на мозъка е програмирана да отговаря моментално на различни заплахи, с цел оцеляване на индивида.
Всяко заболяване
има две фази:
- Активна: емоционален стрес, студени пикове, липса на апетит или прекомерен глад, безсъние, нервност, безпокойство.
При решаване на конфликта, следва:
- Оздравителна (Лечебна) фаза: психиката, мозъкът и кореспондира- щият орган преминават през въстано- вяване, което е труден процес. Изчистването на организма става чрез инфекция или бактерии. Протича с: висока температура, треска, възпале-ние, болка, умора, сънливост, отпадна- лост, слабост в мускулите, грип.
5 биологични закона
I -ви биологичен
закон
Всяка смислена биологична специална програма (СБС) произхожда от конфликтен шок, случващ се едновременно в психиката, мозъка и съответния орган.
Конфликтен шок: отнася се за емоционална, тежка или тъжна ситу- ация, която е неочаквана; или с която не можем да се справим (загуба, раздяла, яд, тревога, прогноза, диагноза и др.)
Тези древни програми са присъщи за всички организми, с цел подпомагане на индивида да се справи с непредвидена криза. За това в ГНМ се говори за биологичен конфликт, е не психологичен.
При животни: когато загубят гнездото или територията си; отделят се от стадото или ги изостави поколението; когато са нападнати от конкурент; когато страдат от глад, студ или опасност.
При хората: може да е образен начин:
загуба на територия = загуба на дом, работа
конфликт „атака“ = обидна забележка, навлизане в личното пространство
конфликт изоставяне = изолираност, раздяла
смъртна опасност = лоша диагноза, очакване за лошо бъдеще
!Единствено недохранване, отравяне или нараняване могат да предизвикат дисфункция на органите без конфлик- тен шок.
Какво се случва?
Психика: индивидът е емоционално разстроен.
Мозък: емоцията е видна на мозъчен скенер: кръгови пулсации.
Местоположение: определя се естеството на конфликта.
Орган: мозъкът изпраща сигнали към съответния орган и се активира СБС програма, предназначена за конкретния конфликт.
„Не мога да избягам“, „Загазил съм“ - влияе на моторния кортекс
=> управлява мускулите за движение
Как отговаря мозъка, зависи от това кой мозъчен слой получава шока, както и типа тъкан, която е засегната. Нашето субективно усещане определя коя част ще бъде засегната, и подсъзнанието възприема заедно с емоцията, и точната тема.
Биологичната латералност (полярност ляво-дясно) също определя в коя от двете мозъчни хемисфери ще повлияе конфликта, и съответно противоположната полярност на тялото ще бъде засегната. *Както е известно - лявата хемисфера контролира дясната половина на тялото, а дясната хемисфера - лявата половина на тялото.
II -ри биологичен закон
Всяка СБС програма протича в две фази при решение на конфликта.
Активна фаза:
нарушава се нормалния денонощен ритъм. Психиката е активна и мисълта се задържа върху конфликта. Повишеното внимание активира целия организъм- учестен пулс, безсъние, ниска кръвна захар, гадене.
Също е студена фаза - втрисане, студени крайници, студена пот и т.н.
От биологична гледна точка: състоянието на стрес подготвя индивида да намери решение.
На ниво орган: ако е нужна повече тъкан да участва в решаването на конфликта, то съответния орган отговаря с клетъчно делене (размножаване на клетки, тумор или рак), с цел увеличаване капацитета на органа.
Ако е нужно по-малко тъкан, то органът отговаря с клетъчно стопяване (като стопяване на тъканта на матката - улцероза при сексуален конфликт, за да може да се разшири входа).
! Всички органи и тъкани, управлявани от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък) – дебело черво, бели дробове, черен дроб, бъбреци, млечни жлези - винаги отговарят с клетъчно делене = растеж.
! Всички органи и тъкани, управлявани от главния мозък (церебрална модула и кортекс): кости, лимфни възли, маточна шийка, яйчници, тестиси, епидермис - винаги отговарят с тъканна загуба.
- Висящо лечение: ситуация, в която лицето остава в активна фаза, тъй като конфликтът не е решен. Човек може да живее с малък (потиснат) конфликт и съответно малък тумор цял живот. Но ако е в силна конфликтна активност - състоянието може да е фатално.
! Човек в състояние на активна фаза не може да умре от рак, защото растящите тумори в първа фаза (белодробни, чернодробни, млечна жлеза), всъщност подобряват функцията.
! Излекуване може да има само, когато конфликтът е решен.
Лечебна фаза: Организмът има нужда от почивка и здравословна диета.
Също е топла фаза - затопляне, оток, висока температура, инфекция.
На ниво мозък: образува се мозъчен оток, който пази мозъчната тъкан по време на възстановителния процес.
Това обаче причинява главоболие, нервност и световъртеж.
След това на негово място се образува глия (мозъчна съединителна тъкан), която възстановява клетките на мозъка. Погрешно се интерпретира като мозъ- чен тумор, видяно на скенер.
*Всеки тип конфликт и болест имат специфичен тип лечебна криза: инфаркт, инсулт, астматичен пристъп, мигрена. След кризата настъпва нормализиране.
Ниво орган: управляваните от стария мозък тумори, които се образуват по време на активната фаза и вече не са необходими, се разграждат с помощта на гъбични или туберкулозни бактерии.
Ако тези микроби липсват, туморът си остава на мястото и се капсулова.
Управляваното от главния мозък тъканно стопяване се замества и запълва с нови клетки: рак на маточната шийка, яйчници, тестиси, гърда, лимфом.
Погрешно интерпретирани като злокачествено образувание. Разграждат се във втората фаза на лечението.
* Симптоми като: подуване, оток, възпаление, гной, отделяне на различни секрети, инфекции, висока температура, треска и болка са индикация за естествен лечебен процес.
!Конфликтни рецидиви, които прекъс- ват лечебната фаза, удължават лечебния процес. Химиотерапията и лъчетерапията буквално спират естественото лечение на рака.
Подсъзнанието ни запечатва всички фактори и елементи, свързани с определения преживян конфликт, с цел да ни предупреди и да избегнем последващ такъв. В ГНМ те се наричат следи - същите, които ние в психологията наричаме травми.
! Ако сме в лечебна фаза и попаднем на следа (травма) чрез директен контакт или асоциация, то конфликтът се възстановява!
=> Връщаме се в активна фаза! (такива са алергиите и хроничните заболявания)
Висящо лечение: лечебната фаза не може да бъде завършена, поради повтарящи се конфликтни рецидиви.
Тук са хронични заболявания, влошаващи се и повтарящи се, и с вероятност за фатален край.
III -ти биологичен
закон
Разглежда контекстът на ембриологията и еволюцията.
В първите 17 дни от зародишното развитие се оформят три зародишни пласта, от които произлизат в следствие всички тъкани и органи.
- Ендодерма - вътрешен зародишен пласт. Адено-клетки. Образуват мозъчния ствол и основните органи на храненето, дишането, размножаването. Конфликтите са свързани с оцеляването; или при хората - с усвояване, приемане, самосъхранение, поколение. Туморите в органи от този пласт тъкан се наричат адено-карциноми.
- Мезодерма - среден зародишен пласт. Аденоидни клетки, малък мозък. Конфликтите са свързани с атака или тревога в семейството. Гри- жа и изхранване. Също нов мозък - церебрална модула. Конфликти на самообезценяване - кости и стави, мускули, лимфни възли. Провал, липса на подкрепа, пенсиониране, уволнение, безполезност.
Конфликт на дълбочинна загуба - яйчници и тестиси. Раздяла с любим, загуба на домашен любимец, дете.
- Ектодерма - плоски епителни клетки. Най-младата част от мозъка - кортекс.
Съвременни конфликти: отхвърляне, незачитане, немощ. Загуба на принадлежност и идентификация в обществото.
Гняв и конкуренция, невъзможност за себеизява, прекъсване на връзки. Безсилие, страхове, погнуса и отвращение.
При тях може да има функционално нарушение или дисфункция на органа, вместо улцерация (загуба на тъкан). Това са: хипогликемия, диабет, зрителни и слухови увреждания, моторни парализи. Проблеми с венците, панкреаса, хормоните, зъбния емайл, щитовидна жлеза, кожа, коса, пикочен мехур, жлъчка, коронарни съдове и др.
IV - ти
биологичен закон
Разглежда ролята на микробите в контекста на еволюцията и във връзка с трите зародишни пласта.
Първите 2,5 млн. години микробите са единствените живи организми на нашата планета! В течение на еволюцията, те се присъединяват към по-големи групи и организми. Заселили се в нашия организъм, биологичната им роля е да поддържат здравословния статус на органите и тъканите.
Крайно необходими за нашето оцеляване!
Активни са само по време на лечебна фаза! През останалото време са латентни; получават импулс да участват в лечебния процес.
Микробите не преминават от една тъкан в друга. Микобактериите и гъбичките работят само в тъканите, които произлизат от еднодермата и старата мезодерма. Бактериите - само в тъканите на новата мезодерма.
Присъщи за всички видове!
*Гъбички, като Candida или туберкулозните бактерии разграждат туморите. Забележителни са, защото започват да се размножават незабавно от момента на конфликтен шок. Остатъците от лечебния процес се елиминират чрез урината или белите дробове.
Стафилококовите и стрептококовите бактерии например, подмомагат реконструкцията на костната тъкан и помагат да се изгради клетъчната загуба при яйчници или тестиси.
V - ти
биологичен закон
Всяка, така наречена болест трябва да бъде разбрана като част от една еволюционна смислена биологична програма на природата. Да се познава нейната функция и нейния смисъл, за да може адекватно да се лекува, без рецидиви.
Всяка болест има биологичен смисъл!
Нищо в природата, било тук милиони години, не е случайно, и не се е обърнало изведнъж против нас.
Терапия
!ГНМ не е нито алтернативна медицина, нито допълваща.
! ГНМ предлага една завършена научна система, основаваща се на биологичните закони, която обяснява причината и развитието на болестите.
!ГНМ е образец за медицината, но също така и нов пример за съзнанието.
Развиване на нов поглед и подход към човека с пълно осъзнаване на неизчерпаемите творчески способности на природата и забележителни възможности за самолечение и възстановяване.
1. Вдъхване на увереност на болния. Страха и паниката връщат неговото състояние в активна фаза на конфликта, което още повече усложнява неговото лечение. От изключителна важност за оздравяването е доверието на пациента в неговите собствени сили, ресурсите на тялото и възможността да се изцели.
2. Разбиране на причините за неговото заболяване. Не просто скриване на симптомите, а цялостен подход с ново съзнание към случващото се. Решаване на конфликта, осведоменост и търпение, за да може лечението да бъде правилно и трайно, без рецидиви.
3. Отговорност на болния: всеки сам решава кое лечение е най-подходящо за него. Всичко, наложено насила създава стрес за психиката, което пречи на излекуването. Личната преценка, вяра и решения са най-важни, и личната отговорност за собствения живот.
4. Диагноза: много често диагностицирането разкрива стари капсуловани тумори, които не би трябвало да се пипат. Също така наблюдава само текущите симптоми като отделни и ограничени, а те могат да бъдат процес на лечебна фаза. За това не бива да се прибързва с вадене на извод и диагноза, която би могла да върне нещата в изходна позиция.
Болестта е следствие от процеси на всички нива и за това терапията също трябва да обхваща всички нива:
- психологично: осъзнаване и разрешаване на конфликта.
- енергийно: освобождаване на емоциите и стреса.
- биологично: облекчаване на състоянието с почивка, здравословна диета и спокойствие.
- духовно: извличане на урок от конфликта/заболяването, с цел неговото по-добро разбиране и овладяване; и предотвратяването му в бъдеще.
Болестта е процес, който се развива във времето. За това терапията трябва да бъде разгледана също като процес, който изисква своето време. Заболяване, което се развива и усложнява в продължение на месеци или години, не може да бъде „притиснато“ да се излекува за един ден или седмица. Особено, ако конфликтът не е разрешен, то дори да настъпи облекчение или да има оперативна намеса, конфликтът намира друг начин да се прояви.
В ГНМ пациентът е активен участник в лечението на своята болест, защото само той (макар с терапевтична помощ) може да има или не желанието за това. Само той може да разреши конфликта. И всяко решение, което вземе сам, е от най-голяма полза, защото е по-вероятно да застане зад него.
Самото изчистване на травматичните преживявания води до лечебни симптоми, които често могат да бъдат придружени от усложнения. За това е от изключителна важност да се подходи внимателно и леко, и тези техники да водят до изчистването на травмите, а не просто да ги преповторят. Решаването на конфликта е единственото условие лечението да бъде успешно завършено, за това е необходимо пациентът да участва пълноценно, с лична отговорност и внимание в терапевтичният процес, защото само неговото участие решава конфликта. Никой лекар или терапевт не може да направи това, без участието на пациента. Някои техники, поради повторното преживяване на стари травми, може да провокира емоционални рецидиви, последвани от конфликтно свързани физически симптоми.
Утвърждаващите упражнения могат да държат ума в конфликтна ситуация, за това, ако конфликтът не бъде решен, те могат да доведат до влошаване на състоянието.
Приемът на лекарства трябва да бъде внимателно обмислен и ограничен до случаи на спешност!
Медикаментите могат да облекчат или елиминират симптомите, да предотвратят усложнения, но не и да излекуват причината за болестта.
Медикаменти със симпатикотонични (възбуждащи) качества усилват симптомите на активна фаза и забавят лечебния процес. Но помагат в края на лечебна фаза, когато организмът има нужда от възбуждане и енергия, за да се справи с възстановяването.
По време на активна фаза, е редно да се приемат само ваготонични (успокояващи) лекарства, които понижават състоянието на стрес. Приемането на седативни или транквилизантни препарати продължително време крие риск от трансформиране на активния конфликт във висящ. Освен това, те драстично понижават мотивацията и енергийната сила, необходима за решаването на конфликта.
Антибиотиците прекъсват или напълно спират възстановителната работа на микробите в лекуващият се орган, като ги убиват. Това окончателно отнема възможността на оргазнизма да се справи с болестта.
Кортизонът, антихистамините, противовъзпалителните лекарства са симпатикотонични медикаменти със стимулиращ ефект. Използват се само при усложнения и спешни случаи, защото иначе удължават естествения лечебен процес и предотвратяват пълното възстановяване.
Химио- и лъчетерапията имат цитотоксичен ефект. Радиоактивността разрушава здравите клетки, включително и костното вещество, където се образуват кръвните клетки. Намаляват еластичността на мозъчната тъкан, засегната по време на лечебния процес и може да доведе до фатален край.
Те са агресивни методи, които могат да махнат рака, но не премахват причината за него и с твърде острото си въздействие могат да върнат състоянието в активна фаза, където се поражда конфликта отново и образува метастази на други места.
Да се предотврати или излекува болест чрез диета е невъзможно, защото дори здравите не са имунизирани към конфликти.
Но по правило: здравословно и естествено хранещият се, по-лесно се справя с тях. По време на конфликтната активност така или иначе, храносмилателната система работи на минимален режим (един елен не може да си върне територията с пълен корем). По време на стрес фазата, хранителните добавки са от полза, за да се справи човек с дистреса и да може да разреши конфликта.
В лечебната фаза се връща апетитът, даже увеличен. Храната става истинско лекарство, защото са необходими елементи за възстановяване. Енергията, която приемаме чрез храната прави лечението по-бързо и лесно. Обратно- токсините, съдържащи се в храни с пестициди, консерванти, изкуствени добавки и др. изчерпват енергията на тялото и затрудняват неговото лечение, което става и по-болезнено. При лечебна фаза от най-голямо значение са протеините.
! Д-р Хамер създава СБС програма за всяко заболяване, като в своите проучвания и практика набляга предимно на раковите и туморни заболявания. Информацията е взета от неговите трудове, за да ни представи най-основните принципи на природата. Но повечето от откритията на д-р Хамер изискват медицинско образование за тяхното пълно разбиране и усвояване.