D&D Therapy
Тук можете да прочетете цялата информация, която Ви е необходима за бъдеща терапия. Разбира се, тя далеч не е изчерпателна и цялостна за толкова голяма наука като Психологията, но е напълно достатъчна, за да се запознаете с основните понятия и стурктурата на психиката. Така ще Ви е много по-лесно разбирането на материята и Вашето собствено АЗ.
Психология на развитието
Нашето поведение и реакции в живота ни биват диктувани от психическото развитие и обучение още от най-ранно детство.
Вероятно често сте си задавали следните въпроси:
- Защо не мога да се заявя свободно пред другите?
- Защо замръзвам пред шефа си и не мога да отстоявам правата си?
- Защо не мога да спя преди важен изпит/среща/събитие?
- Защо се изпотявам и изчервявам, когато общувам с другия пол?
- Защо привличам един и същ тип партньори в живота?
- Защо имам съпротива да направя дадено нещо, което силно желая, или опитвам, но… никога не ми се получава?
- Защо ме дразнят дадени хора/ситуации и никога не мога да реагирам на тях правилно?
- Защо имам паник атаки и не мога да се овладея в конкретни обстоятелства?
- Защо не мога да успея в…
Защо, защо, защо…
Защото миналото, което сте забравили, потиснали, или дори - на което мислите, че сте простили, дава своя отпечатък. Миналото (което би трябвало да е минало) реално е създало Вашите условни рефлекси днес и привлича това, в което някога сте повярвали и възприели за своя истина.
Поведенческата психология проследява връзките между това минало и нашите реакции днес. И ни отговаря на въпроса Защо, за да можем да изградим стратегии за промяна на нашето поведение в по-успешно такова.
Аналитичната психология (Фройд) търси изтласканите в подсъзнанието убеждения и емоции, като се старае да ги изкара на съзнателно ниво, за да можем опознавайки себе си, да се справяме с проблемите и предизвикателствата.
Клиничната психология изучава процесът на сформиране на нашите травми до болестно състояние;
а дълбинната психология и логотерапията дават фокус върху вътрешните усещания и разбиране за себе си и света, в търсенето на смисъл, като корен и причина на нашия живот.
И всичко се свежда до вътрешния свят на човека като първопричина за външния.
Той е КЛЮЧА, който имаме в ръцете си и който – ако умеем да използваме правилно, бихме могли да постигнем живота и здравето, които искаме.
Програмите, чрез които живеем започват да се формират още ПРЕДИ нашето раждане. Докато мозъкът на бебето се формира, хранейки се все още от майка си вътреутробно, той започва да попива емоции, усещания и рефлекси.
Рефлексите са два вида:
-Безусловни: генетично предадени - за еволюция и растеж;
-Условни: заучени, програмирани от родители и среда.
Мозъкът, както всички знаем, работи на различни честоти, като особено изразена е една преобладаваща честота в различните етапи на развитие:
>> 0-4 Hz Делта – Пренатален период до 3г. Най-бавни честоти, в които мозъкът е чувствителен към фини енергии. Всичко във вид на емоции, енергии и усещания се попива от
малкия индивид, и за него става програма за цял живот.
>> 0-4 Hz Делта – Пренатален период до 3г.
Най-бавни честоти, в които мозъкът е чувствителен към фини енергии. Всичко във вид на емоции, енергии и усещания се попива от малкия индивид, и за него става програма за цял живот.
>> 4-8 Hz Тета - От 3 до 7 годишна възраст. Усещанията и диапазона се увеличават, но мозъкът все още расте, мисленето е абстрактно и всичко чуто, видяно, усетено, преживяно се формира като програма.
За това не е случаен изразът „Първите 7 са най-важни“. Като малки деца, ние попиваме „като гъба“ абсолютно всичко около нас, дори невидимото. Мозъкът е все още отворен към всичко и твърде чувствителен. Света, който усеща в тази възраст е като схема за света на неговото бъдеще.
>> 8-12 Hz Алфа – от 7 до 12г.
Обучението и изграждането на модели продължава. Всичко видяно, докоснато, преживяно става програма, която индивидът да използва в живота си след това. В този период завършва изграждането на мозъчната кора, която в хода на еволюцията обуславя нашето самоСъзнаване.
12-36 Hz Бета вълни. След 12 г. човекът вече има самосъзнание и филтри.
Самостоятелно може да вземе решение дали да приеме дадена информация от околния свят, или да я отхвърли. Ниските бета честоти са състояние на тревога и стрес, и продължителният „престой“ на мозъка в тях, води до създаването на заболявания и психическа умора.
Високите бета честоти са нашето продуктивно ежедневие, когато изпълняваме задачи и мислим нормално.
36 Hz и нагоре: Гама честоти - много бързи, с предаване на много сигнали едновременно и в двете полукълба на мозъка. Моментите на спонтанни идеи, творчество, прозрения, бърз анализ и осъществяване.
Когато медитираме или релаксираме, мозъчните вълни от Бета спадат на Алфа, което е много благоприятно за организма състояние. Тогава той се обновява. А докато спим, и няма активност в мозъчната кора - минаваме в Тета и Делта вълни (преобладаващи и в състоянието на Хипноза). По това време мозъкът отново е много податлив да попива информация от околния свят, няма филтри и бариери (съзнание), които да пресяват това, което приемаме. Ето защо е толкова важно обстановката да е спокойна по време на сън, а също и дали и какво имаме като звуков фон. Това е моментът, когато сме в сферата на Несъзнаваното.
Или така нареченото
подсъзнание
Няма научно обоснован отговор какво точно е Подсъзнанието. Знае се само, че то е тази част (вероятно на нашия мозък, смята Психологията) от нас, която Не е осъзната, но контролира 90% от нашето поведение и живот.
Може да се смята и за тази вече доказана енергийна структура, която дава живот на всички процеси в нас и извършва нужното електричество между клетките на нашия мозък (медицински погледнато).
Подсъзнанието е като хард диска на Вашия компютър. Базата данни; склада, който пази всички Ваши преживявания, вярвания, емоции и модели. Търси и реализира във външния свят това, което има „програмирано“ вътре. Осъществява и изразява всички "програми“.
Тук също става ясен изразът „Каквото вътре, това и вън“.
Когато карате кола и говорите по телефона в същото време - Вие мислите за разговора, слушате, понякога дори жестикулирате… Доказано е, че мозъкът може бързо да превключва от една мисъл на друга, но не и да мисли няколко неща едновременно.
Кой тогава кара колата?
- Вашето Подсъзнание.
Мислите за важна среща, бързате в подготовката и едва, когато вече сте навън ви идва мисълта
„А изключих ли ютията? Заключих ли колата?“.
Връщате се и установявате, че Вие сте го направили, без да имате ясен спомен за това.
Кой тогава го е направил?
Вашето Подсъзнание, което е записало моделите и създало навиците ви. Липсата Ви на спомен или известна обърканост в дадени ситуации сигнализират състояние на транс (тета и делта вълни).
*Установено е, че човек средно на всеки 40 мин изпада в състояние на лек транс*
Тогава не действате съзнателно, действа вашето подсъзнание.
Същото става, когато нещо е пред очите Ви, но Вие – въпреки, че го търсите трескаво, не го виждате. Или когато някак успявате да се измъкнете от опасна ситуация; или да проявите сила, която не сте подозирали, че имате и дори сами не знаете как сте се справили. Същото е и в ситуации, в които сами не знаете защо сте блокирали, защо не сте могли да действате или реагирате, както иначе бихте искали. Подсъзнанието контролира нашият живот, без дори да си даваме ясна сметка за това, изграждайки и реализирайки всички наши изградени в миналото модели. То е нашата автоматична машина, която ни поддържа живи (сърдечен пулс, метаболизъм, химични и хормонални процеси) и ни помага да оцеляваме във всякакви ситуации, дори когато не можем да се справим с тях съзнателно.
Но и … понякога ни вреди (според нашия Ум), поставяйки механизмите за оцеляване на първо място пред нашите желания.
Как бихме могли да го съдим, все пак?!
Защо и кога ни „вреди“?
Именно, когато нашата психика не може да се справи с нещо съзнателно, поради това, че е още не-развита или не-готова (в ранно детство); или защото емоцията е непосилна за нас в този момент (забранена, неуместна). Тогава подсъзнанието я капсулира, за да ни запази.
В Психологията този процес се нарича още Изтласкване.
За да оцелеем в настоящата ситуация, подсъзнанието потиска емоцията, която ни обзема (стрес, страх, ужас, погнуса, гняв, вина, срам и т.н.) и ние забравяме за нея. Мислим я за минало.
Но Подсъзнанието складира всяка емоция! Всяко преживяване! И то става модел!
Преживяването, заедно с всички придружаващи елементи от околната среда (като звук, мирис, човек, предмет, допир, картина) биват запаметени в модела. За да може при следващо подобно преживяване да го разпознаем още от околните елементи и да се справим по-добре с него. Целта е предотвратяване на следващи негативни ситуации, самосъхранение и повече гъвкавост в средата; в крайна сметка - еволюция.
Всяка негативно преживяна от нас обаче ситуация (нашето възприятие е ключов момент тук, не самата ситуация), която изгражда модел на поведение, който не ни носи полза в живота – наричаме
травма:
Травмата е всяко едно стресово събитие в нашия живот,
всяко преживяване със силна емоция,
за което не сме подготвени
или отлагаме/отказваме да преживеем.
Травмата е както събитието, така и въздействието от него.
*Така се създават всички бариери, които ни пречат да осъществим себе си и живота, който искаме. Така се създават и всички заболявания в нашия организъм: емоцията контролира химичния баланс и хормоните, които от своя страна променят нашето Ph и метаболизъм. Емоцията на травмата- изтласкана от съзнанието, поразява тялото. Особено проследен е този процес при паник атаките и отражението на стреса. Така се създават също фобиите и алергиите.*
Ако ти предстои да започнеш терапия, разгледай следните снимки, за да се запознаеш с това какво представляват съпротивите:
В някои психологичeски школи се твърди, че в подсъзнанието няма Травма. А това са по-скоро защитни механизми. Тази теория се разглежда въз основа на това, че само по себе си подсъзнанието е неутрално.
Неговата единствена функция е да ни опази живи.
За него няма позитивно или негативно, то просто съхранява и реализира всичко записано в него. Ние на съзнателно ниво слагаме етикет на своите преживявания и избираме как да ги възприемаме.
Но няма значение кое е правилното наименование. Аз в своята работа използвам термина Травма, защото е познат и за нашия УМ е такава. Важното е да бъде изчистена, защото ние сме живи същества, стремящи се към развитие и еволюция, и искаме да постигаме в своя живот. Или най-малкото: искаме да бъдем здрави и щастливи. За тази цел е нужно да премахнем всички бариери, които ни държат в оковите на страданието и застоя.